Интервю с Иво Андреев - човек с кауза, писател и предприемач. Човек оцелял, минавайки през ада на зависимостите, готов да споделя и помага на хора, търсещи промяната и следващото ниво.
- Вие сте преминал през трудния път на едни от най-тежките зависимости. Как успяхте да преодолеете себе си и да отключите желанието за промяна?
- Всички имаме своята точка на пречупване, когато чашата прелива и всъщност ти започваш да се променяш. Всеки един наш съзнателен акт ни доближава до тази точка на пречупване и при всеки един от нас тя може да е на различно място. За съжаление, често този момент настъпва, когато човек докосне дъното, защото то е единствената стабилна основа, върху която да гради живота си. Много от успешните хора са имали тези моменти, ако погледнем назад в техните истории.
- Къде Ви отведе Вашата „точка на пречупване? Какво открихте, което би помогнало и на други хора, които имат различни зависимости или вредни навици?
- Всъщност аз съм човек на каузите и вярвам силно, че те са движеща сила за всеки един човек. Моята кауза е споделянето, фокусирайки се върху темата със зависимостите, защото вярвам, че чрез личния си опит в тази насока мога да помогна на много хора да ги преодолеят, показвайки им съкратения път до там. В тази връзка написах и книгата „Анатомия на зависимостите“, която е практически наръчник за отказване от тютюнопушенето и въобще от всяка една зависимост. Реално погледнато в книгата обяснявам механиката на зависимостите от няколко гледни точки, като една от тях е взаимовръзката между зависимостите и хормоните. Общото между всички зависимости е, че ние получаваме награда от практикуването на дадена дейност или взимането на дадена субстанция и тази награда е свързана с нашите собствени хормони, които се отдетелят като последващ ефект. Според мен най-лошите зависимости са свързани с допамина, адреналина и кортизола, например при човек, който играе хазарт се отделят и трите хормона. Човек всъщност се пристрастява към начина, по който се чувства по време на играта и това е общовалидно за всички зависимости.
- Работилницата, която ще водите по време на EXPO MoitePari е „Как да използваме мета навиците за да преодолеем вредните навици?“. Какво точно представляват мета навиците?
- Мета навик е ключов навик, който определя останалите навици. Базовата концепция за справяне с всеки лош навик е замяната му с добър такъв. Много хора, които искат да спрат нещо се фокусират само в него без да си дават сметка, че когато започнат да правят нещо ново, то директно ще измести старите неща постепенно и именно това е ролята на мета навиците. Те ни правят по-осъзнати и така успяваме да се владеем по-добре. Един от мета навиците, за който ще разкажа по време на форума е навикът да се предизвикваме сами себе си. Другият е благодарността. Аз, например, си пиша по 10 благодарности на ден и винаги използвам думите „благодаря“ и „защо“ в изречението. Не просто благодаря за нещо, а обяснявам и „защо“ го правя. Това може да направи чудеса с нас, ако го правим осъзнато, дисциплинирано и го превърнем в наша цел. Важно е да си поставяме целите, които искаме да постигнем и да се придържаме към тях. Така нашата биохимия, нашият мозък си изгражда своя филтърна система на възприятие и ще ни помогне да виждаме по-добре нещата, които ще ни доведат до целите ни. Много важно да имаме и търпение, защото навиците изискват да преминем през процес на промяна.
- Вие определяте добрите навици като депозит, а лошите като заем с лихви. В контекста на финансовия форум EXPO MoitePari, как темата за навиците е свързана с нашето финансово планиране?
- Ако ние искаме да спестяваме, трябва да сме дисциплинирани, с ясен фокус върху нашите цели и в никакъв случай импулсивни. По време на моята работилница ще засегна именно и темата за импулсивността. Тя ни кара да правим много излишни разходи и може да ни отдалечи от пътя, който сме очертали за нашето финансово планиране. Най-общо ще представя на участниците темите не само за импулсивността, но и за търпението, целеполагането, личната мотивация и дисциплината, което ще е изключително полезно за всички решения, които те взимат за управлението на личните си средства.